Празници и фестивали

Национален маскараден фестивал "Джамала"

15 - 16 февруари 2025 г.

Всеки февруари Кюстендил се превръща в столица на маскарадните игри с Националния маскараден фестивал „Джамала“.През 2025 г. градът събра над 4000 участници от 54 маскарадни групи от цялата страна – от Кюстендил и съседните общини до Ямбол, Перник, Силистра, Шумен, Казанлък, Сливен, Карлово, Петрич, Радомир и още много други.Два дни площад „Велбъжд“ бе огласен от звънците на сурвакари, кукери, джамалджии, бабугери, чауши, станчинари и мечкари. Фестивалът започна с фолклорно шествие на над 250 деца от Кюстендил – най-малките пазители на традицията, които поведоха празника със своите усмивки и ритми.Уникално за „Джамала“ е и „Джамалджийското село“ – място, където групи от кюстендилските села, местни занаятчии и творци представят сувенири, ръчно изработени маски, кукерски аксесоари и традиционни изделия. Там посетителите могат да се докоснат до богатството на нематериалното ни наследство и да опитат вкуса на традицията.Оценяването на групите се извършва от жури от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, както и от представители на Националния център за нематериално културно наследство. Това гарантира професионален поглед към богатото разнообразие от обичаи, маски и ритуали.„Джамала“ е не просто фестивал – той е буря от цветове, ритми и емоции, която събира поколения и региони, за да докаже, че българската традиция не избледнява, а гори все по-силно.

Кюстендилска пролет

15 март 2025 г. - Избор на Девойка "Кюстендилска пролет"
21 - 22 март 2025 г. - Празнична програма

Празникът “Кюстендилска пролет” e знаков за града, патентован в Патентното ведомство на Република България. Организира се от Община Кюстендил с богата художествена програма и участие на най-популярните състави и изпълнители. Това е първият конкурс в България за най-красиво момиче.Празникът “Кюстендилска пролет” е осъвременено културно наследство и пресъздаване на древната местна традиция. Той е съчетание от култовите практики на траки и римляни и почитта им към соларните божества и лечители Асклепий, Хигия, Телесфор, Аполон и Дионис. Допълнен от християнската семантика на Средновековието, с интерпретации на легендата за Свети Четиридесет мъченици и посветеното им оброчище нa хълма над града –Хисарлъка.От незапомнени времена, в деня на пролетното равноденствие - 21 март, което съвпада със старото честване на паметта на Св. Четиридесет мъченици, жените месели обредни пити, възнасяли ги на светото място в Хисарлъка и ги разчупвали за здраве и успех на дома.През 1966 г. се поставя началото на традицията за избор на девойка ”Кюстендилска пролет”, която се придружава от две подгласнички. Те символизират нежната стъпка, с която пролетта идва, младостта и новата надежда, подобно на трите нимфи – Харитите /богини на плодородието/ от древните оброчни плочки, намерени под Хисарлъка.Символ на Пролетта са трите красиви девойки, облечени в бяло и накичени с пролетни цветя.Те носят радост и нов късмет на всеки, който ги види. На площада, в центъра на Кюстендил, девойките приемат от своите предшественички богатствата, дадени на града от Бога - минералната вода, плодовете и хляба. Всеки от нас дълбоко ги цени и благодари за тях, и знае, че не случайно са дадени точно на нас-кюстендилци.На празника ”Кюстендилска пролет” избраните девойки, придружавани от празнична процесия, всяка година отново отиват на хълма над града, за да пожелаят добро на всички. Свещеният хълм Хисарлъка отваря южната порта на древния град, за да влезе през нея приказната загадка на пролетта и вплитайки обреда в празника, да донесе добротворство в живия живот.На 21 март хората се поздравяват с типичния само за Кюстендил поздрав: ”Честита Пролет!” и се събират с близки и приятели около празничната трапеза - първо сред поляните на Хисарлъка, а после и в домовете си.

Графити фестивал "Colors of Kyustendil"

21 - 22 юни 2025 г.

През 2025 година Кюстендил стана сцена на едно събитие, което преобрази градската среда и постави началото на нова традиция – първото издание на Графити фестивал „Colors of Kyustendil“. Поводът за неговото създаване е откриването на най-дългата легална графити стена в България – над 1 километър дължина, отворена за творчество, улична култура и свобода на изразяване.Фестивалът събра близо 20 селектирани артисти от цяла България, които рисуваха на живо пред публика, а специален акцент беше гостуването на артист от Колумбия – представител на международната сцена на уличното изкуство. В допълнение, свободната зона даде възможност на всички желаещи да изразят себе си и да оставят своя цветен отпечатък върху стената.Програмата беше изпълнена не само с изкуство, но и с вдъхновение за всички възрасти.

„Colors of Kyustendil“ е фестивал, роден от идеята да покаже силата на уличното изкуство като част от културното многообразие и съвременната градска идентичност. Той е подкрепен от Община Кюстендил и множество местни и национални партньори, които вярват в неговото бъдеще.Това първо издание е само началото. В следващите години „Colors of Kyustendil“ ще продължи да обединява артисти и публика, да вдъхновява с нови послания и да превръща сивото в палитра от въображение и свобода.

Празник на черешата

27 - 29 юни 2025 г.

В края на юни Кюстендил – овощната градина на България – засиява в червено и посреща гости от цялата страна и чужбина с един от най-обичаните си празници – Празникът на черешата. Три дни градът кипи от музика, цветове, аромати и вкусове, а черешата е във всяка усмивка, във всяка хапка и във всяко настроение.Централната част на Кюстендил се превръща в сцена на изобилието и традицията. Ще откриете:

Празникът е не само празник на плода, но и на хората – на труда на земеделците, на традициите, пазени от поколения, и на радостта да бъдем заедно. Това е събитие, което обединява местната общност, привлича хиляди гости и превръща Кюстендил в истински център на лятното настроение.

Международен фолклорен конкурс "Пауталия"

04-06 юли 2025 г.

Деветнадесетият Международен фолклорен конкурс „Пауталия“, се проведе в периода 4 – 6 юли 2025 г. Той се организира от Народно читалище "Братство 1869"- Кюстендил и Община Кюстендил. Фестивалът събира фолклорни състави и изпълнители от различни държави, които представят богатството на своите традиции и култура. Събитието дава възможност за изява на таланти от различни краища на света, съхранява и популяризира българското народно творчество и показва неговото достойно място сред фолклора на другите народи.Програмата на XVIII Международен фолклорен конкурс „Пауталия“ бе наситена с разнообразни събития, обединяващи традициите и богатството на българския фолклор. Тя включваше тържествено дефиле на участниците по централните улици на Кюстендил, последвано от официалното откриване и конкурсна програма на сцена „Олга Борисова“ на площад „Велбъжд“.В рамките на конкурса се представиха индивидуални изпълнители на народни инструменти – тамбура, кларинет и акордеон, както и участници в категорията народно пеене, които демонстрираха майсторство, талант и любов към българската народна музика. Поради големия брой участници тази година, конкурсът протече на три сцени - в читалище "Братство", читалище "Пробуда" и сцена "Олга Борисова" на пл. "Велбъжд".Акцент в програмата бяха впечатляващите концерти на народните певци Илия Михов- Баровеца и Антония Ратгелова,които съчетаха музика, песен и танц в истински празник на фолклора.

Хисарлъка Experience

11 - 13 юли 2025 г.

В средата на Юли месец всяка година, легендарната крепост Хисарлъка край Кюстендил,оживява и се превръща в сцена на незабравими емоции. Каменните ѝ стени, пазещи хилядолетна история, събират хиляди гости, привлечени от магията на музиката, изкуството и културата.От 2020 година насам в Кюстендил се провежда Хисарлъка Experience – фестивал, който с всяко свое издание печели все по-голяма популярност. Той обединява в едно музика, изкуство, култура и природа, за да създаде не просто събитие, а пълноценно преживяване – вдъхновяващо, цветно и неподражаемоФестивалът се организира от Collective Crew в партньорство със Сдружение по туризъм – гр. Кюстендил и с подкрепата на Община Кюстендил. Благодарение на това партньорство, крепостта всяка година се превръща в културно средище, което привлича посетители от цялата страна и чужбина.Всяко издание носи със себе си богата програма – концерти на водещи изпълнители, арт инсталации и изложби, детски работилници, базар на изкуствата и още много изненади. За мнозина Хисарлъка Experience е не просто фестивал, а място, където се създават приятелства, идеи и незабравими спомени.Събитието е с вход свободен и привлича не само български гости, но и много чужденци, които идват, за да се потопят в уникалната атмосфера на крепостта.

Международен фолклорен фестивал "Сребърна пафта"

24- 26 юли 2025 г.

От 24 до 26 юли 2025 г. градът е домакин на 21-вото издание на Международния фолклорен фестивал „Сребърна пафта“ – пъстър празник на културното многообразие, ритмите и танцовото изкуство от цял свят!Под патронажа на Кмета на Община Кюстендил и с организатори НЧ „Пауталия 2008“, фестивалът за поредна година събира на една сцена цветовете, традициите и енергията на народи от различни краища на света.Тази година участват танцови състави от осем държави:
Парагвай, Армения, Узбекистан, Китай, Словакия, Сърбия, Северна Македония и България!Програмата започва с празнично шествие от Общинския театър до площад „Велбъжд“, което стартира на 24 юли.
В продължение на три вечери Кюстендил се изпълни с музика, багри и емоции!Градът посреща гости от всички континенти, а площадът оживява с песни, танци и приятелства, които доказват, че фолклорът е жив и обединяващ.Не пропускайте това незабравимо преживяване, което превръща Кюстендил в световна културна столица!

Културен форум
"Панагия - Въздигане на хляба"

14 - 15 август 2025 г.

В средата на август, на 15 август – Успение на Пресвета Богородица, Кюстендил празнува своя Културен форум „Панагия – Въздигане на хляба“. От 2025 година този ден е и официалният духовен празник на града – празник, който съчетава вярата, традицията и културното наследство в едно.„Панагия“ – това е името, с което наричаме Божията майка. Така се нарича и свещеният обред на въздигането и разчупването на хляба – символ на живот, общност и благодарност. Панагия са и старинните медальони с нейния образ, църкви и крепости, които носят нейното име. В Кюстендил всички тези смисли оживяват в празник, който превръща града в жива икона на българската духовност.Празничните дни започват още преди Голяма Богородица – със замесването на обредните хлябове в дворовете на храмовете. Жените предават на най-личните момичета тайнството на тестото, което носи молитва и надежда. Хлябът се украсява с пластики от самото тесто – слънца, кръстове, гроздове, класове, и се поднася в храма с благодарност към Божията майка. Самото действие около хляба е като малко тайнство – благословено, сакрално, съкровено.В дните на „Панагия“ Кюстендил се изпълва с културни и духовни събития – иконографски пленери и изложби, етнографски представяния на местното наследство, богата музикална програма с църковни и фолклорни изпълнения. На площад „Велбъжд“ празникът оживява с артистични пърформанси, в които багрите на традицията и топлината на хляба се събират в едно.Тук ще усетите аромата на прясно изпечен хляб, силата на общата молитва и красотата на българската песен. Ще видите как наследството, пазено от векове, се възражда пред очите ви – в ръцете на майстори, в гласовете на певци, в усмивките на децата.„Панагия – Въздигане на хляба“ е повече от празник. Това е молитва и благодарност, обред и изкуство, традиция и жива връзка между поколенията. В този ден Кюстендил въздига не само хляба, но и своя дух – и го споделя с всеки, който избере да бъде част от него.

Празник на плодородието

26 - 28 септември 2025 г.

“Празникът на плодородието” увенчава есента в гр. Кюстендил и го заявява като „Овощната градина на България”. Древните автономни пауталийски монети свидетелстват за това с изображенията си.Константин Иречек в “Пътувания по България” - в началото на 80-те години на 19 век описва кюстендилския край така: “...Кюстендилското поле е градина от сливи, големи жълти круши, обемисти сочни ябълки, сладки череши и възкисели вишни, дребни жълти сливи, праскови, мушмули, черници, орехи и много други. По хълмовете се забелязват хубави лозя, тукашното вино е прекрасно. В летните месеци старите орехови кории, тъмната зеленина на градините и лозята и златокласните ниви, заедно с ливадите и горите по полите на планините, придават на покрайнината известен южен характер през дневната горещина и шумното пеене на щурците в звездните топли нощи.”Овощарската традиция на кюстендилския край е жива през всички времена и предавана като опит и култура от поколение на поколение, от род в род. Този есенен празник на изобилието е наследство от Първия национален овощарски конкурс от 1896 г., заявен от Община Кюстендил, проведен под патронажа на Министерството на търговията и земеделието/тогава/, и е първият и единствен по рода си такъв празник за страната.Художествено аранжирани кътове с плодове и зеленчуци радват посетителите. Есенните дни на плодородието се съпътстват от научна сесия на Института по земеделие, Инвестиционен форум, Карнавал на плодородието и атракции. “Празникът на плодородието” има конкурсен характер с награди за най-добро и атрактивно представяне на участниците, с което се насърчават производителите.С “Празника на плодородието” тържествено завършва празничния цикъл. Така след нежната първа стъпка на пролетта, плодородието на лятото и берекетът на есента, природата на кюстендилския край се отдава на заслужен зимен покой..., а после, когато се появи първото кокиче, тя се подготвя с нови надежди в очакване на пролетта, когато отново ще възкръсне за нов живот.